Строгото законодателство спрямо използването на марихуана кара милиони американци да прибягват към доста по-силно влияещият на съзнанието наркотик - алкохола. В последствие това причинява по-високо ниво на битово насилие и протовообществени прояви, а и много нещастни случаи завръшващи летално. За това смятам, че се е време за сериозен публичен дебат на тема марихуаната срещу алкохола.

Много от драконовските закони в САЩ, свързани с употребата на канабис, датират от 30-те години на миналия век, когато бе отменен "сухият режим". Въпреки тях обаче тази субстанция е на улицата и нейното набавяне не представлява проблем за решили да си го доставят. 

По изчиследния на американското правителство близо 100 млн. души (около 1/3 от населението) поне веднуж в живата си са употребявали производни на индийския коноп. Около 15 млн. ползват марихуана редовно. По неофициални данни продажбите на дребно от трева генерират около $113 млрд. годишно. Те са съизмерими с приходите от алкохол - $130 млрд. 

След като САЩ а и почти всички големи и развиващи се икономики влязоха в рецесия, най-често използваният аргумен в полза на легализацията на марихуаната са приходите от акцизи, които може да генерира свободната и продажба. 

Ако бъде облагана търговията с тази субстанция, приходите в хазната биха помогнали да бъде стимулирано икономическото възстановяване. Това ще стане по същия начин както се случи през 30-те години, когато милиарди долари влязоха в държавната каса от облагането на алхолоните продукти, които в последтвие бяха върнати обратно в икономиката.

Разбира се има и противници на подобна мярка. Един от тях е Антонио Мария Коста, който оглавява офиса за борба с наркотиците и престъпността в Организациата на обединените нации. Преди да представи доклада си за 2009 г. той попита застъпниците за легализиране на марихуаната дали със същия етнусиазъм одобряват легализирането и облагането на трафика на хора и търговията с тях, което да подпомогне закъсалите банки.

Служителят на ООН Коста все пак не отчита факта, че използването на наркотици вреди на тези които ги ползват, докато трафикът на хора е престъпление спрямо други човешки същества. Този тип логика, който ни демонстрира ръководителят на отдела за борба с накротиците в Обединените нации, е доста неподредена и хаотична и за съжаление не дава конструктивен тон на разговорите относно легализацията на марихуаната. 

Едно от най-големите препятствия по пътя на промяната в законодателство е огромната бюрокрация, която подпомага противниците на легализацита. Те обаче явно имат значителен интерес в това да оставят нещата такива каквито са си. По време на осемгодишната администрация на президента Буш младши всяка дума в посока на промяна на законодателството беше посрещата с познатото предубеждение.

Сега обаче в лицето на Джил Керликовски, която оглавява екипа на президента Обама за  лекарствената политика, се забелязват признаци на диалогичност. Да не забравяме, че Керликовски идва от полициейското управление на Сиатъл - администрацията, която опедели притежанието на марихуана от възрастни за най-слабия си приоритет за разкриване, по-слаб дори от преминаването на червен светофар.

*Материалът изказва личното мнение на автора, отбелязва агенция Reuters.