„Министрите без коледни купони", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Скромна Коледа чака чиновниците. Бойко Борисов даде пример как се пести в кризата. Премиерът забрани традиционните министерски банкети в края на годината. Специалната му заповед важи за всички ведомства, държавни агенции и областни управи. Очаква се кметовете също да се лишат от тържества.

Държавната администрация вече няма право да пръска излишни пари за ведомствени тефтери, календари и химикалки, разпореди още Борисов. Тази зима министрите ще се разминат и с новогодишните си картички. Традиционно в края на декември всеки от тях пращаше честитки, ведомствата пък си поръчваха канцеларски материали.

Отменям коктейлите, първи реагира военният министър Николай Младенов. Той още вчера разпореди да не се купуват сувенири. Очаква се днес да го последват и останалите членове на кабинета.
Още по темата в „Стандарт"

„Документ с подписа на Доган подновява делото за имотите му", разкрива от първата си страница „Сега"
Новите управляващи рестартираха сагата около имотите, свързани с Ахмед Доган. Вчера лидерът на ДСБ Иван Костов съобщи, че е предал на премиера Борисов документи с подписа на лидера на ДПС. Според Костов те могат да се използват за разкриване на истината за придобиването на имотите, платени ли са данъци и дали чрез тях не се перат пари.

Преди две седмици Борисов се усъмни, че дело срещу лидера на ДПС ще види бял свят, защото липсват уличаващи го документи. Костов обаче разкри, че Доган собственоръчно е подписал през 2002 г. договор за покупко-продажба на имот в с. Дръндар за сумата от 18 360 лв., който е декларирал едва през 2008 г. Върху имота е построена голяма сграда - т.нар. Дворец на децата, завършен и дарен от него на фондация "Хермес". А самият Доган е управител в нея. Костов наблегна на факта, че от декларациите на Сокола пред данъчните и пред публичния регистър не може да се установи явен източник на финансирането.

Дворецът в Дръндар още не е узаконен. Въпреки че сградата е напълно завършена още през 2007 г., лидерът на ДПС до момента не е поискал от общинската власт в Суворово да го узакони, разкри преди време кметът Павлин Параскевов. Затова и сградата никога не е работила. По същата причина дворецът няма окончателна данъчна оценка и Доган никога не е плащал данъци. В общинската документация все още присъства старо училище, каквото е имало там до 2001 г.

Преди време "Сега" разкри, че Доган признава в декларацията си за публичния регистър за двореца, след като кметицата на Дръндар Зюмбюл Али необмислено разказа пред вестника, че именно лидерът на ДПС е спечелил търга за земята и е основният инвеститор на постройката. Малко след това ДСБ поискаха парламентарната антикорупционна комисия да задължи НАП да извърши проверка на сделката, както и на собствениците на останалите имоти. Агенцията по приходите обаче се задейства едва след смяната на Мургина, и то когато получи нареждане и от прокуратурата.

Сега Костов настоява в писмо до Бойко Борисов МВР да проследи през Агенцията по вписванията и търговския регистър сделките за придобиването на всички имоти, които се свързват с Доган. През 2008 г. по сигнал на ДСБ комисията за борба с корупцията на предишния парламент започна разследване на 5 имота - Боянския сарай, хотела "Каса Домини" в Рибарица, СПА комплекса "Орфей" в Девин, парка "Росенец" до Бургас и Двореца на децата в Дръндар. Оказа се, че те са купени на съмнително ниски цени, работят на загуба, което обаче не им пречи да получават огромни кредити от определени банки.
Още от статията на „Сега"

„Втори опит за по-висок акциз на алкохола", съобщава от първата си страница „Дневник"
Нова изненада с акцизите поднесоха вчера депутатите от бюджетната комисия - те увеличиха ставката за алкохола и отново промениха тази за цигарите. Ако текстовете бъдат подкрепени и при окончателното гласуване на Закона за акцизите и данъчните складове в пленарната зала, спиртните напитки ще поскъпнат с около 1 лев, а цената на най-евтините цигари ще се увеличи най-драстично. Народните представители решиха още до 30 април догодина търговците на цигари задължително да се регистрират по ДДС, като така се надяват да намалят възможностите за продажба на контрабандни стоки.

Само преди месец финансовото министерство предложи по-висок акциз за алкохола, но след заседание на правителството премиерът Бойко Борисов съобщи, че идеята е отхвърлена с аргумента, че така ще поскъпне и домашната ракия. Сега отново се възроди от Яне Янев (РЗС), който поиска акцизът да се увеличи от 1100 на 1500 лв. на хектолитър чист алкохол. Зам. финансовият министър Владислав Горанов го подкрепи, но определи повишението като твърде рязко и препоръча да е 1250 лв. Цифрата веднага беше предложена от Кирчо Димитров ("Синята коалиция") и гласувана безпроблемно. Част от депутатите със закъснение разбраха, че това предполага и по-висок акциз за домашната ракия, когато е по-голямо количество от необлагаемото, тъй като нейната ставка е фиксирана на 50% от тази за индустриалното производство. Така за ракията в малките казани ще се начисляват 625 лв. вместо сегашните 550.

В същото време с категорично мнозинство депутатите отхвърлиха предложението на РЗС за по-висок акциз върху бирата. Аргументите са, че сегашната ставка е по-близка до средните нива в ЕС и секторът е на светло, докато при твърдия алкохол има значително количество нелегална продукция, а акцизът е сред най-ниските в Европа.

"Оказва се, че мнението на лобистите на пивоварната индустрия има по-голяма тежест от становището на премиера Бойко Борисов", коментира пред "Дневник" Бранимир Ботев, председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки. "Само преди седмица министър-председателят увери бранша ни, че няма да има вдигане на акциза на твърдия алкохол, а сега виждаме точно обратното. Тази промяна ще засегне сериозно лозарите и производителите на български спиртни напитки.
Още от статията на „Дневник"

„Застрояват Софияленд с офиси", информира от първата си страница „Пари"
Върху 60% от територията на затворения увеселителен комплекс Софияленд ще бъдат построени офис сгради. Това предвижда Общият устройствен план (ОУП) на София, който беше приет вчера от Столичния общински съвет. Според предишни изказвания на главния архитект на София Петър Диков разрешително за строеж трябва да се даде само за една десета от територията на парка, чиято обща площ е 35 дка. Плановете предвиждаха на тях да бъдат изградени няколко модерни небостъргача от по 20 етажа.
Спор
Общинските съветници на БСП поискаха територията на Софияленд да остане зона за спорт и атракции, вместо да се промени в смесена многофункционална зона. Според главния архитект територията повече не може да се върне към Борисовата градина.

Другият голям спор в общината беше бъдещето на Западния парк, част от който според новия Общ устройствен план също ще бъде застроена. Отново общинските съветници от БСП поискаха отмяна на строителството в парка. Одобрените от общинския съвет промени предвиждат върху 320 дка от територията на парка - близо до жк Люлин и Околовръстното шосе - да има нискоетажно строителство.
Още от статията на „Пари"

„ЕС реже с €4,6 млрд. бюджета си, но намери пари за АЕЦ "Козлодуй", съобщава от първата си страница „Класа"
Правителствата на 27-те членки на Европейския съюз се споразумяха за бюджет в размер на 122,9 милиарда евро за 2010 г., съобщи Ройтерс. Това е с 4,6 млрд. евро по-малко от предложените 127,5 млрд. от Европейския парламент. Въпреки силното орязване на разходите, най-вече тези в помощ на бедните региони, Европейската комисия, министрите на бюджета от ЕС и представителите на парламента намериха средства за остатъка от 2,4 млрд. към плана за борбата срещу кризата в размер на 5 млрд.

В бюджета на съюза са включени и 300 млн. евро за финансиране на спешната помощ за млекопреработвателния сектор. Оставен е и резерв от 500 милиона евро в разчета за земеделие в случай на ново проблемно развитие. 45% от разходите на ЕС ще са насочени към субсидии за фермери и развитие на селските части, а една трета към по-бедните региони. Предстои споразумението да бъде одобрено през декември от Европейския парламент.

През 2010 г. правителствата ще започнат да преговарят за реформа в бюджета, като се промени разходването на средства от селското стопанство и пренасочването им към научните изследвания и иновациите, смята политик, цитиран от Ройтерс. „Комисията е много доволна, че споразумението е толкова близо до предложения от нас през миналия април бюджет от 122,937 млрд. евро", коментира след края на преговорите комисарят по бюджета Алгирдас Шемета. Според него финансовият план за догодина е насочен към икономическо възстановяване. „Той е, за да се подготвим за по-добри времена, да запазим работните места, да стимулираме растежа", смята Шемета.

Въпреки орязването на пари, България ще получи обещаните й компенсации за АЕЦ „Козлодуй". Първият транш от 300-те млн. евро в размер на 75 млн. са заложени в бюджета на ЕС за догодина, съобщи българският евродепутат Ивайло Калфин от Групата на социалистите и демократите, цитиран от БТА.

В приетия документ е включен текст "под черта", който би трябвало да изключи отпускането на следващите три плащания по 75 милиона евро годишно за страната ни през 2011-2014 г. да става след задължителното им включване в бюджетите на ЕС за съответните години.
Още от статията на „Класа"

„Затягат колана за обществените поръчки", разкрива „Стандарт"
Депутатите затягат контрола върху обществените поръчки. Коментарът на главния прокурор Борис Велчев вчера, че липсва превенция върху сделките и те се проверяват, след като са пръснати пари за тях, стресна парламентаристите от мнозинството. ГЕРБ веднага се обявиха за промени в закона. Целта е да има непрекъснат контрол от изготвянето до изпълнението на сделката. "В най-скоро време се надявам да направим промени в закона за обществените поръчки", заяви за "Стандарт" шефът на парламентарната група на ГЕРБ Тодор Димитров. Идеята е промяната да разреши агенцията за поръчки да има право да контролира сделките от момента на изготвянето до момента на изпълнението. Предвижда се и цялостен одит преди реализирането на поръчката, научи "Стандарт".

Освен висок контрол вчера обвинител номер 1 поиска и да се намалят правомощията му чрез промяна в конституцията. "Всеки главен прокурор в България е недосегаем от закона. Статутът му трябва да се промени и да няма място в една правова държава за репликата: "Над главния прокурор е само Господ", заяви Велчев. Обвинител номер 1 обясни, че иска единствено да консултира работата на прокурорите. Надзорът за законност над всички 1700 прокурори из страната пък според него трябва да се осъществява от апелативните прокурори. Апелативните обвинители пък е редно да следят дали подчинените им прокурори вършат в срок работата си и дали е качествена. По думите на Велчев е възможно да има разследване срещу настоящи управляващи, но самоцелно преследване не може да има по една причина - в една правова държава то не може да стигне до съд. Велчев отхвърли обвиненията, че прокуратурата работи само срещу бивши управляващи, загърбвайки борбата срещу мафиотите. Обвинител номер 1 каза, че от подобни твърдения не се чувства обиден.
Още от статията на „Стандарт"

„Здравната каса се одържавява. За добро или зло", анализира „Сега"
Българите обичат да мразят здравната каса. Тя е удобно и пряко въплъщение на целия държавен гнет, символ на 20 години преход. НЗОК беше инструментът, с който окончателно си отиде социалистическото здравеопазване, чрез нея бяха въведени нови принципи на плащане на медицинската дейност, които за по-малко от 10 години доведоха до невероятна комерсиализация на медицината и още изумителен спад в качеството на лечението. Касата е и символ на корупция, бюрокрация и чиновнически гнет. Тя е източникът на беди и зло и за пациенти, и за лекари.

От друга страна, никой не се сеща, че твърде много неща не зависят от касата. Например бюджетът й се определя от държавата, а също така и сериозна част от правилата, по които тя работи. Никой също така не се сеща, че тази година, в разгара на кризата, НЗОК е една от малкото институции, които нямат дефицит. Което осигурява на почти цялата здравна сфера относително спокойствие. Реално по болници и лекарски кабинети криза няма. Касата плаща редовно, и то на цените, на които е обещала. Съкращения на заплати и щатове не се налагат, а ако болниците са натрупали дългове, които ще наложат рестрикции - за това не е виновна касата, а собственикът им - Министерството на здравеопазването или общината.

Но в основата си НЗОК е точно това - каса, която разпределя пари от вноски. Тази година в нея влизат над 2 млрд. лв. обществени пари и няма политик, когото тази сума да не вълнува - користно или не. Те са обект на обилен интерес - кой ще ги разпределя, как и към кого. Колко силна да е ролята на държавата, т.е. управляващата партия, в управлението на касата, по какви правила - да има ли възможност за източване или не; да се прехвърлят ли тези средства към частни фондове и до каква степен и т.н. Затова и в желанието си да овладее максимално парите от здравни вноски, всяка нова власт прави "реформа" в здравеопазването. С други думи - вместо да опита да осигури по-качествено лечение, държавата обикновено се чуди как да употреби парите на НЗОК за партиен, корпоративен или просто популистки интерес.
Сега започва реформата на ГЕРБ
Тя съвсем спокойно може да се нарече национализация или одържавяване на здравната каса. Това правеха и предишни управляващи, но поне на хартия и закон НЗОК си оставаше независима институция и основен изпълнител на здравноосигурителния солидарен модел. Касата беше основана през 1999 г. от правителството на СДС. Независимостта й би трябвало да се гарантира от начина й на управление и вземане на решения. В основата на ръководството е общото събрание от 37 души, представители на държавата, общините, синдикатите, работодателите. Функциите му са формални, а единственото важно решение, което взема, е изборът на управителен съвет от 9 души, отново представители на държава, общини, синдикати и работодатели. УС пък избира директор на касата след конкурс.

Бюджетът на касата е отделен закон. Макрорамката му се спуска от Министерството на финансите, но извън това има национален рамков договор между здравната каса и съсловните организации на лекари и стоматолози. В него след преговори ежегодно се определят цените на всяка медицинска дейност, плащана от касата, условията, на които трябва да отговарят и при които да работят изпълнителите на медицинска помощ, както и контролът, който ще упражнява НЗОК над тях. Това би трябвало да гарантира независимостта на касата, а обяснението за изземането на тези функции от държавата е фактът, че касата борави със здравни вноски, събирани целево за лечение.
Още от статията на „Сега"

"Колко е готова България за еврозоната", анализира „Дневник"
В началото на ноември финансовият министър Симеон Дянков фиксира 2013 г. като срок за влизането на България в еврозоната. За да се случи това, страната ни трябва да покрива маастрихтските критерии и освен това да стои поне 2 години във валутния механизъм ERM II (чакалнята за еврото). Това означава, че влизането в ERMII рябва да стане най-късно през 2011 г. Новото правителство обяви, че ще започне разговори за влизане в чакалнята още този месец, но се наложи да охлади ентусиазма си.

Съветът на икономическите и финансовите министри в ЕС - ЕКОФИН, и Европейската комисия приканиха България да почака, докато всички държави внесат своите конвергентни програми - в края на януари следващата година. Този тип документи описват на макрониво провежданите политики. Там се посочва какво отделните правителства смятат да правят в областта на платежния баланс, бюджетната сфера и финансовата система, както и отражението на действията върху БВП. След това се прилага и национална програма за реформи (Лисабонската програма), като тя посочва структурните политики за постигане на поставените цели в конвергентната програма. На практика това е връзката между макрополитиката и прилагането й.

Всяка програма е с хоризонт 1+2 години и се актуализира ежегодно. Кризата обаче засегна държавите по-сериозно от първоначалните очаквания и принуди много от тях да реализират свръхдефицити в своите бюджети (по критериите за еврозоната това означава отрицателното салдо да надхвърли 3% от БВП). Затова и крайният срок за предоставяне на конвергентните програми бе удължен от 30 ноември 2009 г. до 31 януари 2010 г. Според повечето коментатори за България това послание, разчетено между редовете, означава две неща. Първо, от Европейската комисия и ЕКОФИН искат да се убедят в способността на кабинета "Борисов" да лансира благоразумна фискална и макроикономическа политика и, второ, да покаже, че може да я изпълни. Във времето до 31 януари България ще е приела бюджета за следващата година, но ще се знае и дали е съумяла да балансира тазгодишния, който към края на юли вече бе с 370 млн лв. дефицит, а това се равняваше на 0.5% от прогнозирания БВП.

България е отличник по покриването на някои от маастрихтските критерии, докато с други не се справя толкова добре. Страната ни поддържа сравнително балансиран бюджет на фона на случващото се в ЕС - издути бюджетни дефицити, надвишаващи в пъти допустимите стойности от 3% от БВП. Европейската комисия прогнозира, че следващата година България (и вероятно Естония) ще е единствената страна в ЕС, която няма да нарушава бюджетния критерий за сближаване. Освен това България може да се похвали със сравнително малък държавен дълг - малко над 14% от БВП, докато санитарният таван за членство в еврозоната е 60% от брутния продукт. Фиксираният курс на лева пък гарантира стабилност по време на престоя в ERM II.
Още от статията на „Дневник"

„Безработицата продължава да расте до 8.23% през октомври", съобщава „Пари"
Безработицата у нас е стигнала 8.23% през октомври, което е с 0.20 проценти пункта повече отколкото през септември, а на годишна база ръстът е с цели 2.38 пункта. Това показват данните на Агенцията по заетостта. Регистринаните през отчетния месец в бюрата по труда са се увеличили със 7400 души и достигат 304 915. Най-голям е делът на новорегистрираните безработни от сектор преработваща промишленост - 19%), следвани от Търговия - 16%, Държавно управление и отбрана - 10.8% и Строителство - 8.2%.

В 8 области у нас безработицата е по-ниска от средната. Това са София-град - 2.58%, Бургаска - 5.07%, Варненска - 6.17%, Габровска - 6.20%, Старозагорска - 6.78%, Пловдивска - 7.50%, Пернишка - 7.99% и Русенска област - 8.13%. В останалите 20 области равнището на безработица е над средното за страната и най-високите му стойности продължават да се отчитат в областите Смолян - 14.94%, Монтана - 13.65% и Търговище - 13.59%.
Още от статията на „Пари"

„България няма да връща средства по оперативните програми", казва в интервю за „Сега" съветникът на премиера Юлиана Николова
Г-жо Николова, по официални данни към края на септември България е успяла да усвои 2% от еврофондовете. В същото време от финансовото министерство обясняват, че всичките отпуснати суми до момента са договорени. Доколко трябва да ни притеснява показателят 2% усвояемост?
- Нека не забравяме, че към май месец имахме 0.6% усвояемост, сега имаме 2.54% и това не е уникално ниско на фона на другите държави. Факт е, че по оперативните програми България е договорила 17% от общите средства спрямо 15% средно за другите държави. Това, което трябва да ни притеснява, е забавянето на плащанията към крайния бенефициент. Ние като граждани и общество трябва да се притесняваме от числото 2.54 не защото договорите няма да се сключат, не защото няма да се изпълнят, а защото по пътя на парите до конкретния получател има доста административни пречки.

На какво точно се дължи това забавяне на плащанията? Доколко то е свързано с върнатите на два пъти от ЕС оценки за съответствие на оперативните програми?
- Оценките за съответствие са необходими, за да може националното съкровище, националният фонд да получи междинните плащания. Но държавата вече е получила авансово от ЕС около 678 млн. евро, при положение че сме разплатили по-малко от 200 млн. евро. Тоест има достатъчно резерв да разплащаме междинните разходи на бенефициентите. За да стигнат парите до самите тях обаче, има много условия. Това зависи от вида на договора, от проверките на място, от изпълнението на всички изисквания и спазването на всички процедури. Нека вземем например оперативна програма "Конкурентоспособност на българската икономика". Тук нивото на усвояване на средствата е ниско, защото по първите схеми, които се пуснаха, не се предвиждаха въобще аванси. От предприемачите се очакваше да изкарат пари от себе си, да авансират и накрая, когато се свършат всички проверки и процедури, да си получат парите. Втората схема имаше авансови плащания, но гражданите не ги искаха, защото се изискваше 110% банкова гаранция. А българските банки - съжалявам да кажа това, предпочитат да са от сигурната страна, да си задържат тези 110% и да ги освободят след края на проекта. В този случай много по-лесно и евтино излиза да вземеш кредит или да намериш собствени средства, с които да авансираш дейностите. Сега обмисляме някакъв друг вид гаранции, че към неизрядните изпълнители на проекти държавата ще има бърз подход да си събере парите, но това е много сложна законодателна материя. Управляващите органи например се притесняват, че ако започнат да работят със запис на заповед и се установят нередности при даден проект, тоест този проект не може да си усвои парите, дори авансовите плащания, държавата трябва да мине по дълга и сложна съдебна процедура да си прибере парите.

От всичко това излиза, че по линия на оперативните програми нямаме проблем с отношенията си с ЕС и финансовите траншове оттам.
- Да, проблемите са другаде - понякога в бенефициентите, понякога в неизчистените процедури, понякога в недостатъчния административен капацитет. Защото за да се получи финансово плащане, задължително трябва да има проверка на място. При някои оперативни програми проверките не са проблем, защото има малко на брой големи проекти. Но има оперативни програми като "Конкурентоспособност", където сключените договори са 794 или "Човешки ресурси" - над 1000. Сами сме си направили такава процедурата и може би трябва да мислим за това как да я опростим, без да поставяме на риск сигурността и законността на усвояване на парите.

Има ли рискове България да връща пари, ако не успее да се вмести в правилото сключените договори да са разплатени до 3 години след сключването им, така нареченото "правило n+3"?

- Правилото n+3 не касае по никакъв начин самите договори, а поетите финансови ангажименти от България по всяка приоритетна ос на оперативните програми. Ако по дадена приоритетна ос - например развитие на железопътната инфраструктура от оперативна програма "Транспорт", България е заявила през 2007 г., че ще усвои определена сума, и това не се е случило до 3 години, трябва да връща пари. Тази равносметка обаче се прави по цялата приоритетна ос за съответната година, а не проект по проект. Първата хипотетична възможност за връщане на суми е едва през 2011 г., защото в момента върви дискусия отчитането на поетите ангажименти през 2007 г. да се отложи заради забавяне във всички държави и заради кризата. Според мен няма да се стигне до връщане на пари.
Още от интервюто на „Сега"

„От март догодина ще се избира втори здравен фонд", казва в интервю за „Дневник" министър на здравеопазването Божидар Нанев
Министър Нанев, защо управляващите се спряха на тристълбовия модел на здравно осигуряване?
- Избрахме този модел след дълги обсъждания и след като стигнахме до извода, че при сегашните условия това би била най-социално поносимата реформа в сектора. Това е един плавен преход към нещо по-съвременно и радикално, който ще продължи няколко години и при който ще се даде възможност да се съчетаят ползите от общественото и частното здравно осигуряване. Ние предлагаме на обществото да го разгледа, за да чуем мнението на различни експерти.

Това означава ли, че след това вече ще се мисли за пълна демонополизация на касата и равнопоставеност с частните фондове?
- Точно така. Идеята е да направим плавен преход към личната активност на гражданите, за да може примерно след 5 години да им предложим да избeрат между здравната каса и частните фондове. Сега просто няма как да бъде предложен такъв избор, а няма и кой на българския здравноосигурителен пазар да конкурира касата. В момента българският гражданин чувства здравното осигуряване като някаква бюрократична процедура, а не като негово лично участие в системата. По-голямата част от хората смятат, че държавата е тази, която плаща, и че тя е длъжна да го прави, а те може и да не се осигуряват. Или пък щом се осигуряват с минимални средства, са длъжни да получат всички медицински услуги. Това разбиране е сериозно препятствие за здравеопазването, което трябва да бъде преодоляно чрез този преходен здравноосигурителен модел.

Това означава ли, че ще следваме точно развитието на холандския модел на здравно осигуряване?
- Не само Холандия, но и още доста страни в Европа са имали тристълбов модел в даден период от време и те исторически са доказали, че за да направиш нещо по-модерно, трябва да преминеш през този етап на развитие. Така че това е един необходим етап от развитието на здравната система, който е възможен, без да е рисков, и който би довел до позитиви. Друг е въпросът, че трябва да поставим много сериозни изисквания към участниците на пазара, за да няма съмнения в тяхната коректност, възможности, ресурс, потенциал, етика и т.н.

Смятате ли, че увеличението на здравната вноска с 2% ще може да покрие допълнителните услуги, които сега не се плащат от здравната каса?
- По-високата здравна вноска ще може да покрие по-сериозен пакет от медицински услуги. Той ще бъде изготвен на базата на приоритетите на здравеопазването и ще включва лечението на социално значимите заболявания. Задължителният пакет ще се плаща от здравната каса и част от него - от здравните фондове, като не сме фиксирали, че точно 2% от здравната вноска ще отиват за тях. Може да е 1% или пък 3%. Всичко е въпрос на разчети, и то след остойностяването на медицинските услуги и въвеждането на диагностично свързаните групи. Вече при доброволното здравно осигуряване трябва да има индивидуални пакети, които фондовете ще могат да предлагат на клиентите си. Задължителният пакет трябва да гарантира една добра основа за лечението на всички граждани.

Разбира се, винаги ще стои въпросът защо правим втори стълб и включваме частните здравни фондове и не може ли тези допълнителни 2% здравна вноска да отидат в здравната каса. Категоричен съм - не го правим за съществуването на частните фондове. Поставяме строги изисквания към тях, за да има дисциплина и гаранция за клиентите. Определили сме, че те трябва да изпълняват обществени функции, да работят без печалба във втория стълб и да докажат преимуществата на частното здравно осигуряване. За мен е безспорно, че то има качества, които не притежава общественото осигуряване - личният контакт с пациента, възможности за информация, съвети, насочване към по-добри специалисти. Даваме възможност частните фондове да имат два лиценза - един за задължителното здравно осигуряване и втори за доброволното, където ще имат право на печалба и няма да се ограничават частните инициативи. Ето затова бихме искали да са на две места здравните вноски на хората, за да можем да дадем възможност на частната инициатива да докаже своите предимства. Освен това очакваме това да подобри контрола в системата, защото частниците са доста по-гъвкави, по-отговорно биха подходили при изразходването на средствата от здравните вноски. Строгите изисквания пък ще гарантират, че няма да има фалити.

Само че фондовете са против да се искат примерно 15 млн. лв. уставен капитал.
- Не сме казали, че непременно уставният капитал ще е толкова. Това е въпрос, който подлежи на дискусия, но е добре да е по-голям, за да е по-стабилен фондът. Освен това в нашите предложения сме предвидили създаването на Гаранционен фонд между самите частни дружества. Предвиждаме също да няма селекция при риска, т.е. фондовете да не могат да отказват да записват граждани независимо от възрастта и здравословното им състояние. Изискваме и унифицирана информационна система, с която да работят всички фондове. Ще има и точно разписани срокове за набиране на здравноосигурени лица, създаване на териториални мрежи на фондовете, увеличаване на уставния капитал, като за това ще са нужни поне 9 месеца.
Още от интервюто на „Дневник"

„Живне ли пазарът, лихвите ще падат", казва в интервю за „Стандарт" главният изпълнителен директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян
Г-н Хампарцумян, Уникредит Булбанк обяви, че сваля за първата година лихвите по ипотечните си кредити. Послушахте апела на правителството или сега му дойде времето?
- Става въпрос само за един продукт наистина, но това е сигнал, че не ние сме пречката за раздвижване на пазара. Това не е някаква драматична промяна, но първоначалното стъписване и тревога от края на миналата и началото на тази година вече ги няма. Тогава продавачите не искаха да свалят цените, а клиентите не купуваха в очакване на падането им. Това изчакване продължи доста време и в един момент вече виждаме да се сключват и сделки, макар и много плахо. Разбира се, цените са по-ниски, отколкото бяха преди кризата, но това се очакваше.

В кои сектори са тези сделки, откъде тръгва раздвижването в икономиката?
- Безсмислено е в този момент да търсим сектори, които ще помогнат по-бързо да се оживи икономиката. Преди имаше два отрасъла, които донякъде незаслужено бяха обявени за мотор на растежа - недвижимостите и финансовият сектор. Днес ще бъдат успешни тези проекти, които са предприемчиви, ефективни и произвеждат тези стоки и услуги, които се търсят вътре или извън страната.

Как смятате, ще приеме ли правителството мерките, които асоциацията на банките предложи на министър Дянков за излизане от кризата?
- Това не са някакви задължителни неща, а такива, които така или иначе щяха да се случат или е добре да се случат. Със или без специални срещи с финансовия министър. По-скоро медийното внимание беше повече заострено. И преди е имало такива срещи, но не са отивали във вестниците.

Ще продължи ли спадът на лихвите и по другите видове заеми?
- Не бих се наел да прогнозирам дали ще продължи и с какъв темп. Това, което със сигурност може да се каже, е, че колкото по-устойчиво изглежда българската икономика и колкото по-устойчиви са признаците на растеж в тази икономика на изхода от кризата, толкова повече има шанс лихвите по различните групи кредити да вървят надолу. Това, разбира се, се отнася и до депозитите. Когато се рекламират депозити с 10-12% доходност, не бива да се очаква рязко снижаване на лихвите по заемите. Нещо повече - ако тенденцията за високи лихви се запазва (а има банки, които точно това правят), това устойчиво ще доведе дори до повишаване цената на кредита.

Но нали депозитната война между банките свърши?
- Е, има все още тук-там локални конфликти, както се казва на военен език. Да не говорим, че плащането на високи лихви по депозитите няма икономически смисъл и не може дълго време да бъде изгодно.

Макроикономистите казват, че ни предстои една от най-тежките зими, защото ще достигнем дъното на кризата. Вие какво мислите?
- Зимата винаги е най-тежкият сезон за нас - със или без криза. Труден е за икономиката, защото разходите на фирмите и на гражданите растат. Част от традиционните приходи - от селското стопанство и туризма, ги няма. Така че от тази гледна точка няма нищо ново. Може би наистина ще имаме една по-трудна зима. От друга страна, е съвсем естествено на изхода от кризата някои фирми да не оцелеят, да не им стигнат силите накрая. Което все пак е част от оздравяването на икономиката. Част от оздравителния ефект на кризата, който независимо че чисто психологически не е приятен, е задължителен. Трябва да разберем, че когато говорим за несъстоятелност на някоя фирма, това невинаги е само лоша новина. Тук, разбира се, не говоря за драматични случаи от рода на "Кремиковци", който и без кризата не вървеше добре от години. В нашата култура е заложен ужас от фалит за разлика например от англо-саксонската, където персоналният банкрут се приема далеч по-спокойно.

Кой изпитва по-големи затруднения при връщането на заемите си - гражданите или фирмите?
- Няма голяма разлика, защото един човек, на когото са намалили заплатата или дори е загубил работата си, очевидно ще има трудности при погасяване на вноските си. При фирмите пък зависи много от пазара, от гъвкавостта и предприемчивостта на мениджърите им. Но не бих казал, че корпоративният сектор страда повече или по-малко. Още повече, че това са психологически категории. Мисля, че предизвикателствата и трудностите са еднакви за всички.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Възможен е отлив на инвеститори заради проблеми с елмрежата", казва в интервю за „Класа" председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков
Г-н Киряков, смятате ли, че проблемите с присъединяването на възобновяеми енергийни източници, които възникнаха между НЕК и Е.ОН-България преди седмица, могат да бъдат разрешени в близко бъдеще?
- Не знам какво точно е записано в писмото, което НЕК изпрати на Е.ОН. Доколкото ми обясниха, НЕК изискват от Е.ОН, когато присъединяват даден обект, първо да съгласуват нещата с обществения доставчик. И двете компании имат задължения да присъединяват вятърните паркове по закон. И когато Е.ОН присъедини нови мощности, без НЕК да знае за това, общественият доставчик не може да си направи оценка на мощностите и възможностите на мрежата.

За да бъде ясно какво е състоянието на преносната мрежа, в региона би трябвало от НЕК да обяснят какви са свободните капацитети за пренос на ток по съществуващата мрежа.

Има ли възможност мрежата да поеме още присъединявания на ВЕИ?
- По сега съществуващата преносна мрежа в региона на север от Варна няма възможност за присъединяване на нови енергийни мощности. От НЕК казват, че трябват около 300 млн. лв. за изграждане на нова мрежа за присъединяване, но компанията нямала възможност да инвестира тези средства. Това е и причината сега да се мислят варианти инвеститорите в екомощности да влагат в мрежата.

Тази идея няма ли да накара някои инвеститори да се откажат от проектите си?
- В момента има доста силен натиск, който цели да откаже инвеститорите да идват в България и да вложат парите си във високотехнологично производство на енергия. Дори има предложение на ДКЕВР да се наложи такса за присъединяване на всеки мегават от ВЕИ. Според мен, ако се добави такава такса, тя трябва да се отнася и за конвенционалните енергийни източници.

Инвеститорите склонни ли са да дадат допълнително пари, за да финансират изграждането на нова енергийна мрежа там, където е необходимо?
- Големият проблем в момента всъщност е много елементарен. Инвеститорът, когато изгради мрежата, я прехвърля безвъзмездно на Е.ОН-България, защото той няма лиценз за пренос или разпределение на електроенергия. Проблемът е, че след като инвеститорът изгради мрежата и я прехвърли, никой не му гарантира, че след една година на същите далекопроводи няма да бъдат присъединени и други нови производители. Така инвеститорът няма да има възможност да използва построените от него съоръжения.

В член 13 от Закона за ВЕИ-тата е записано, че електроразпределителните дружества трябва да публикуват инвестиционните си програми за развитие на мрежата и за присъединяване на екологични мощности. Досега няма такива данни. Всъщност, ако разпределителните и преносните компании си публикуват инвестиционните програми с данни за свободните капацитети по електропроводите, няма да има такива проблеми. В момента липсва прозрачност в енергетиката и това е ясно на всички. Никой не знае какви са свободните мощности и капацитети на мрежата.

Освен това енергийните дружества трябва да публикуват своя десетгодишна програма за развитие на мрежата. Да се знае кой далекопровод кога ще бъде модернизиран или къде ще бъде построен нов. Така инвеститорите ще имат информация кога ще бъдат присъединени към мрежата. Те ще бъдат спокойни, че когато дойде моментът за включване, проектът им няма да бъде спиран.

Сега никой не знае какво става. Наскоро НЕК казаха, че трябва да се въведат квоти за възобновяеми енергийни източници. С поставянето на такива ограничения ще се определя кой да се присъединява към мрежата и кой не, но нищо не стана ясно от предложението на НЕК.
Още от интервюто на „Класа"

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo