Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор,доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

• Новините от днес

Времето минава, неблагополучията и напрежението в икономиката на­раст­ват и все по-често и по-настоятелно човек се пита: Какво трябва да се прави? Идват избори, НС се очертава да бъде пределно шарен, ще трябва време за съставяне на правителство, след това отново време за адаптиране на новото правителство към обстановката, а после? Дали е възможно в цялата суматоха да изпуснем влака?

Редно е новото правителство да структурира задачите си във времето. Има такива с императивна важност и те са свързани най-вече с грижата за социално слабите слоеве. Но правителството е длъжно да гледа напред!

Първо, Безрезервно сътрудничество с ЕС

Към текущата година и по-нататък притежаваме едно изключително пре­димство - членството ни в ЕС. Никога през последните 130 години България не е имала този шанс да върви ръка за ръка с цивилизована Европа. Перспективното прогресивно социално-икономическо развитие на страната е възможно единствено и само в пълно единодействие с ЕС. Натрупани са немалко до­казателства, че ЕС е загрижен за просперитета на България и че прави всичко за да отчита и да се съ­об­разява със съвкупните интереси на страната. Равноправното член­ство на България в европейското семейство на независими държави е гаранция за по­зитивното отно­шение на чуждестранния капитал, без който България ще бъде силно затруднена да реализира съществен социално-икономически напредък. ЕС е гарант за "мекото" възприемане на световната финансова криза на местна почва.

Защитата на националните интереси в ЕС трябва се реализира на принципа на пред­ва­рително компетентно подготвени консултации както на двустранна, така и на мно­гостранна основа, на привеждането на безспорно оценявана аргументация в полза на защитаваната кауза, на последователното убеждаване на партньорите. Недопустимо е прибягването до своеобразно силово налагане на едно или друго ре­шение, което е проява на неспособност и невъзможност за подготовка на убеди­тел­на аргументация.

Второ, Повишаване на ефективността и качеството на функциониране на институциите

В институциите се преплитат и се кръстосват всички индивидуални и гру­по­ви ин­тереси. С привеждането на институциите в съответствие със съвременните евро­пей­ски изисквания завършва цялостният процес на преход към пазарна ико­но­мика. Поч­ти всички неблагополучия в социално-икономическото управление на страната към края на първата деката на ХХІ в. се свързват с некачествени и не­ефек­тивно функцио­ни­ращи ин­ституции. Корупцията, нерегламентираните и несанк­цио­нирани връзки на уп­равлен­ския елит с организираната престъпност, криминалните икономически практики - всич­ки те са възможни поради дефекти на институциите.

Институционалното уреждане на държавата включва както създаването на ка­­чествено законодателство, така и неговото стриктно спазване. Политическото ръ­ко­вод­ство на страната е длъжно да се ангажира с формирането на трайни и соци­ал­но справедливи прави­ла и закони на поведение, както и с организиране на инсти­ту­циите, които да следят безусловното спазване на действащото законодателство и да санкционират свое­вре­мен­но отклоненията от нормите.

Трето, Предявяване на високи изисквания към субективния фактор

Не трябва да съществува ка­къвто и да е политически или партиен чадър за кадри, които са допуснали да бъдат об­ществено компроментирани. Няма и не може да има "свещени крави" в макроиконо­ми­ческото управление. Общественото ком­промен­ти­ране трябва да бъде последвано от отзоваване от заемания пост, без да е необходимо офици­ално установяване на определен вид провинение. Заетите лица във висшия управленски ешалон не трябва да допускат уп­ражняване на дву­смис­ле­ни действия и поддържане на нееднозначно оценявани кон­такти, които биха могли да доведат до об­ществено ком­про­мен­тиране. Логичният по­следващ резултат при всички случаи трябва да бъде свързан с от­страняване от заеманата длъжност.

Наличието на криворазбрана защита на управленските кадри от опозицион­ни атаки създава морален риск за безнаказано "опипване" на ситуацията с оглед на лично облагодетелстване.

Приоритетно изискване за заемането на висок управленски пост трябва да бъде подходящата квалификация и подготовка, които да отговарят на съответния ценз. Управленските кад­ри не трябва да се "учат" да управляват държавата след ка­то заемат кон­кретния пост, а да са научени на това преди включването им в уп­равленския елит.

Четвърто, Строго премерено икономическо ангажиране на държавата

Съвременното развитие на световната финансова криза поставя с нова сила проблема за участието на държавата във финансово-икономическото възста­новя­ва­не на страната. Предприетата активност на правителствата в развитите страни се тълкува не­еднозначно от апологетите на социално-икономическото планиране и ляво-ориентираните икономисти, разбирано в при­митивна форма. Широко из­пол­званият термин "национализация" в съзнателно из­кри­вя­ван контекс подвежда и на­сочва в неправилна посока. Не пра­ви­телството, а субектив­ни­ят фактор е този, кой­то ще се справи с финан­со­во-икономическата кри­за. Пра­ви­телството е длъжно да създаде и да поддържа необходимите условия и пред­поставки, както и да оме­ко­тява финансово-икономическото напрежение за лесно уязвимата со­ци­ално-слаба част от на­селението.

Прак­тиката недвусмислено показва, че обсебването на икономически функ­ции и ангажирането с мащабна икономическа дейност от страна на правителството никога не води до приемливи резултати. Толкова повече в една традиционно труд­но овладявана корупционна среда. Ико­номическата същност на действията на пра­вителството не трябва да бъде "национали­за­ция", а поемане и изпълняване на свое­образна функция на кредитор от по­следна ин­станция. В това отношение прави­телството следва да допълва функциите на цен­тралната бан­ка.

Пето, Социално-справедливо данъчно облагане

Практиката от последните години показа, че не бива да се надценяват фис­кал­­ни­те стимули за икономически растеж във вид на повсеместни преки данъчни облек­чения. Ниското корпоративно облагане, както и прекалено заниженото да­нъч­но облагане на ви­сокодоходната част от населението, доведе до масирано вливане на капитали в сек­то­рите, които са в основата на съвременната финансова криза. По­виши се чувствително нормата на натрупване без да се осигурява необходимата въз­връщаемост във вид на прираст на БВП.

Необходимо е да спрат експериментите в системата на данъчно об­лагане. Следването и гра­витирането към прогресивната европейска практика е най-доб­рата данъчна поли­тика, включително и по отношението на структурата на данъчното об­лагане (преки и косвени данъци). Няма лесни решения на трудни социално-ико­но­мически проблеми. Пови­ша­ването на данъчната събираемост и стриктното спаз­ва­не на данъчното зако­но­да­телство при цялостна електронизация е основа на бюд­жетната дисциплина.

Шесто, Повишаване на административния капацитет, съкращаване на бюрокрацията и подобряване на качеството на административното обслужване

Правителствената администрация трябва да бъде на висотата на съвремен­ните изисквания. Повишаването на степента на използване на европейските фон­дове е не­мис­лимо при сегашната административна немощ. Трябва да се положат последователни уси­лия за намаляване на бюрокрацията и повишаване на ефек­тив­ността на функциониране на администрацията, включително и чрез повсеместна електронизация и компюте­ри­за­ция. Трябва да се осигури висока ефективност на административното обслужване в интерес на гражданския комфорт.

Седмо, Пълна предвидимост и прозрачност на социално-икономическото управление

Макроикономическото управление следва да възприеме стил на регулярно информиране на обществеността за конкрет­ните особеностите на управленската практика, с акцентиране както на позитивни, така и на негативни проявления. Ефек­тивното управление е следствие от активното включ­ване и реагиране на всич­ки граждани, а далеч не само на управленския елит. Граж­да­ните трябва да чувст­ват, че техният глас не се губи и че те могат да въздействат върху управ­ле­нието на тяхната собствена страна. Няма обикновени хора. Трябва да се премахват всички пречки пред прозрачността с ясното разбиране, че "слънцето е най-големият враг на инфекцията".

*        *        *

Управлението на икономиката в ситуация на действащата финансово-икономическа криза у нас не изисква някакви необичайни и екстрагавантни мерки. Нещо повече - всякакви извънредни мерки ще се размият и просмучат в подвижните пясъци на корупцията и некадърността докато политико-правно-икономическата основа остава нездрава. След пропускането на времето за действия с оглед на извличане на изгода от световната конюнктура, към средата на 2009 г. е необходимо придържането към принципи на макроикономическо поведение и управление, които са общоизвестни и може би тъкмо затова - трудно постижими.

Ситуацията се усложнява неимоверно от съвпадението с парламентарния изборен цикъл. В такова време като правило статуквото се замразява (а дори и влошава), а новото управление е пълно с неизвестности. На преден план ще се появи проблемът за максимално ограничаване на пораженията. И отново - безрезервното ни сътрудничеството с ЕС следва да е водещото начало.

ГМ/290609

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo