Първият ми сблъсък с него стана преди около 3 години. Тогава група инвеститори в туризма се бе събрала с намерение да учреди туристически борд и да обедини бранша. Бордът бе учреден, но обединение не се получи. Дори обратното - след учредяването му знакови фигури го напуснаха и създадоха Съюз на българската туристическа индустрия. Две години по-късно друга голяма група направо го обезкръви, като формира Съюз на инвеститорите в туризма. Не може човек, който не е забил и един пирон в туризма, да бъде негово лице, аргументира се тогава Стефан Шарлопов. „Да, продължавам да твърдя същото", повтори той при последната ни среща и дори разшири схващането си. 

Стефан завършва Българска филология през 1986 г. във Велико Търново и започва да работи като журналист. Неудовлетвореността от хонорара за първата му книга, която издава още на 26 години, го отказва от журналистиката. Краят на 1989 година, на хоризонта мирише на големи промени и той се хвърля в бизнеса. Аз съм по-скоро материален човек, прагматичен, казва днес не за да се оправдае, а да обясни завоя в живота си. Към което може би трябва да се добави - има и интуиция, инстинкт, нюх за бизнес. Но тъй като това не е достатъчно, сега, на 46 години, прави магистратура по икономика на туризма в Югозападния университет. Знае руски език и казва, че е русофил, говори английски, борави и с немски.

По онова време, очевидно още при Указ 56

започва с влагане на пари в бързооборотни дейности - търговски и финансови операции. Впоследствие, натрупал капитал, инвестира и в производство - през 1995 г. създава „Роял фуудс" АД и дори става известен като Краля на кроасаните. Разгръща и други дейности, за които създава или съучредява „Роял Стоун" АД, „Роял Инвестмънт" ООД, „Роял Холидей" ЕАД, „Санел" АД.

Погледът  му към туризма се насочва, когато учредява „Девин" АД за добив и бутилиране на минерална вода. Участва в приватизацията на хотелите „Мургавец" в Пампорово и на „Девин" в гр. Девин, за да подпомогна бизнеса с водата. Ако в тези две стъпки може да се види някаква случайност, преориентацията му впоследствие към туризма вече е дълбоко осъзната. В индустрията по думите му предприемачът е като между чука и наковалнята - между разнопосочните претенции на доставчици, клиенти, работници, банки, а този антагонизъм не му допада. И допълва - държа да бъда трудолюбив, постоянен и амбициозен в сфери, в които хората биха желали да дойдат, да ми платят за получената услуга и да си тръгнат с удоволствие. А не да правя какви ли не комбинации.

Паролата «лоялност»

Стефан Шарлопов смята, че в туристическите ниши, където днес инвестира, «калабалъкът не е толкова голям". А се концентрира в туристическите услуги - хотелски, ресторантьорски, луксури бизнес (луксозни услуги) и недвижима собственост. Защото в туризма според него няма антагонизъм. За този избор се позовава и на привързаността си към източните учения, които го настройват позитивно и му рисуват по-различна картина за живота и отношенията между хората. Те ми дават енергия и правилна реакция във всяка ситуация и особено при кризи, допълва Шарлопов.

Може би изхождайки от тези философии, залага на лоялността при мотивацията на работниците си. „Нямам текучество в моите компании, екипите сами изхвърлят тези, които случайно попадат при нас. Честен, открит човек съм, казва за себе си, макар понякога да съм неудобен, много неудобен, защото казвам истината."

Не само заради това, че се е свързал с европейската спа асоциация обаче, Стефан Шарлопов се опитва да гради истински спа образ в българския туризъм. Според него, за да е 12 месеца, а не само 2-3 сезонът у нас, върху морския и ски туризъм трябва да се надгражда както спа и балнеология, така също културно-исторически, археологически, винен, религиозен, селски, екологичен туризъм.

Дал Кольо, взел Кольо

Такъв трябва да бъде туристическият продукт на страната, за да удържи на кризата. Според Шарлопов срещу кризата трябва да се направят още 2 прости неща - първо, да бъдат подкрепени експортно ориентираните дейности (туризмът е между тях) и, второ, да бъде увеличено вътрешното потребление. Защото е дошло време да кажем - Дал Кольо, взел Кольо, казва той. А това според него означава да се види кой кой е - бизнес, държава и какво прави всеки, че като се вложи 1, да се получат 5. Това той го прави в неговата компания, но не вижда да се прави на национално ниво. Защото стимулирането на потреблението по думите на Шарлопов не означава да се раздават повече пари, което е опасно, а да излезе премиерът и да призове

„Купувайте българското!"

Като мерки срещу кризата той замразява своите проекти - след завършеното обновяване неговият хотел в германския град Фройденщад до известния курорт Баден-Баден засега остава затворен, няма да стартират 5-звездният комплекс в Северна Гърция и еко селищата в Априлци, Хисаря и Велинград. Самият Шарлопов пък се готви за втори тур в Русия - директно в богатия на петрол Сибир, защото смята, че спасение за българския туризъм може да дойде от пазарите в Русия, Украйна, Румъния и Скандинавия.

Един пирон не са забили

Съгласил се преди 6 месеца да го изберат за председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм, защото не може да приеме реалните инвеститори да се представят от хора, които „един пирон не са забили в туризма, или в България изобщо". Все в тази връзка не смята за реалистично под предлога да бъде обединен браншът силово да бъде създадена туристическа камара, „за да направим лицето Поли Карастоянова неин председател".

Стефан Шарлопов проявява определен афинитет към изкуството, изявява се като меценат. Да се търси обаче друго хоби освен туризма в работохолик като него, може би е пресилено. За сметка на това, когато се отдава вечер на малките си дъщерички Бояна и Стефани (кака им Ева от първия му брак следва в Англия), то вероятно е и за отдих, и за хоби. Смята, че те трябва да се занимават с това, което искат и което умеят най-добре. Не задължително и с бизнес. Защото и самият Стефан Шарлопов не подбира събеседниците си по портфейлите им.

Мащаби

Освен „Мургавец" и „Девин", които са обновени и с по 4 звезди, днес първата частна хотелска верига „Шарлопов" ("Sharlopov Hotels") включва още 4-звездния „Янтра" във Велико Търново, еко къщите Шарлопова, Парлапанова, Джелепова и Тачева в с. Боженци и перлата на веригата „Пирин". За Парк хотела с 5 звезди в Сандански Шарлопов казва, че е правен като за модел - ниско строителство, добра инфраструктура, добро обслужване. Зам.-министърът на регионалното развитие Савин Ковачев при посещение там също възкликнал - е, най-накрая да видя комплекс у нас, в който дърветата да са по-високи от сградите.

Парк хотел „Пирин" е обявен за най-добър спа комплекс на Балканите от Балканския алианс на хотелиерските асоциации и само за година се нареди сред най-награждаваните български туристически обекти. Той е пилотен проект на Европейската спа асоциация (ЕСПА), която определя спа стандартите на стария континент, и е с нейния знак за качество EURO-SPA WELLNESS на ЕСПА (у нас 2 вече го имат, 1 е в процедура, 4-5 са подали молби).

Олигарси?

Публикуваха очерк за вас в рубриката „Олигарси", подхвърлям му. „Пълна дивотия, спонтанно реагира той. - В България олигарси няма. Това е журналистическа приумица, за да е интересно за читателите". Признава обаче, че в България има бизнесмени, продукт на връзките си с политиката. Не бива обаче на предприемачите, на доказалите се хора да се гледа като на престъпници, мафиоти, казва той. И се съгласява с Георги Гергов, че имплантирането на бизнеса в управлението би било от полза за държавата. „Защото ние сме хора, които са оцелявали във всякакви ситуации", аргументира се Шарлопов. Самият той обаче не смята да влиза засега в политиката. Поне в близките 5 години. 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo