Какви са вашите очаквания за икономиката ни до края на годината?

- Моята лична преценка, по начина по който аз чета икономическата информация, е, че за тази година свиването на БВП няма да бъде толкова колкото е предвидено от правителството (6.3%). Като очаквам този спад да бъде по-малък.

Очаквам свиването през третото и четвъртото тримесечие да бъде съизмеримо с това, което бше постигнато през първата и втората четвърт от годината - т.е. някъде около 4.5% Това ме кара да смятам, че икономиката ни ще се свие с по-малко от 5%, или някъде около 4.7 - 4.8% за цялата година.

Какво ще бъде най-важното в икономически план в следващата година?

- Най-важното за 2010 г. както и за тази е да възстановим доверието на Европейската комисия. Ако правителството съумее да го постигне и тези взаимоотношения да се нормализират, което да възстанови притока на европейски пари към България тогава нямаме основание да смятаме, че нещата ще продължат да се влошават.

Ако през миналата година бившият премиер Сергей Станишев не беше допуснал такова разрушаване на нормалните ни взаимоотношения с европейските ни партньори ние щахме да бъдем рекордьори в ЕС по икономически ръст и динамика. Основната причина поради, която настъпиха такива драстични изменения в нашата икономика, е оттеглянето на Европейския съюз от подкрепата на това, което става в България. Тази загуба на доверие означава спиране на средства, които са предвидени да постъпят в България. По този начин страната ни засили зависимостта си от чуждестранните инвестиции (различни от програмите на ЕС). Но в един момент и чуждият капитал се изтегли, заради славата на България като страна с висока корупция.

Смятате ли, че ако европейската комисия не беше изгубила доверието си щяхме  да преживеем кризата в настоящите и размери?

- Мнението ми е че, глобалната криза щеше да подмине България без брутния ни вътрешен продукт да отчете спад. Нещо което виждаме, че се случва в Полша. Ако не бяхме загубили доверието на Еврокомисията, чуждестранните инвеститори щяха да продължат да гледат на страната ни по-благосклонно, както беше през 2007 г., когато станахме страна-член на общностат и през 2006 г., когато се разбра, че със сигурност влизаме в ЕС.

Инвеститорите нямат възможност да оценят изцяло състоянието на икономиката и политико-икономическата обстановка. Те не разполагат с потенциала за подобни анализи, което до голяма степен ги принуждава да се подчиняват на стадния принцип и да следят поведението на най-запознатия с конкретната икономическа ситуация. Преди това беше Международния валутен фонд, а сега е Европейската комисия.

Какви мерки могат да се приемат за насърчаване на икономиката?

- Може отново да се мисли за намаляване на задължителните минимални резерви на банките. В момента те са на ниво от 10% и задържат в БНБ около 4 млрд. лв., които могат да бъдат изляти на пазара като ликвидност, което да насърчи кредититрането и да доведе до намаляване на лихвите. Лихвите ще се понижат, тъй като банките няма да изпитват чак толкова голям глад за депозити, което ще понижи лихвите първо по тях, а от там и на тези по кредитирането.

Като цяло централната банка може да си подобри политиката и да спомогне за насърчаване на бизнеса, тъй като тя закъсня с реакцията си по време на необузданата кредитната експанзия от последните години преди кризата.

В публичното пространство се пусна мълвата за по-голямо отваряне на фискалния резерв и влагането на част от него в търговски банки. Ако това се случи, правителството и страната ще бъдат изложени на по-голям риск. За това смятам, че по-скоро БНБ трябва да поеме риск и да намали размера на задължителните минимални резерви, които трябва да имат банките, което ще повиши ликвидността на банковата ни система.

Наскоро видяхме как беше предложено на банките да работят в посока на намаляване на лихвите. Това обаче не би трябвало да стане по административен път, а мерките да бъдат икономически, чрез цялостната политика на правителството.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo