В последния месец на отминалата 2009 г. доларът успя да пречупи негативната тенденция на обезценка в сила от март и поскъпна с близо 5% спрямо останалите основни валути. За това най-добро месечно представяне на „зелените пари" от януари насам основно влияние оказаха няколко фактора: промяната в очакванията на финансовите пазари за по-скорошно начало на политика на повишение на лихвите от страна на Федералния резерви на САЩ и загубата на статута на долара като една от двете нисколихвени основни валути (заедно с йената), използвани доста дълго време за финансиране на по-доходни финансови активи. В същото време доверието към еврото беше накърнено от понижения кредитен суверен рейтинг на Гърция от страна на трите водещи рейтингови агенции Fitch, Standart&Poors и Moodys с оглед опасенията около прекомерно силно нарастващия държавен дълг и бюджетен дефицит на нашата съседка.

Само в рамките на декември, доларът успя да възстанови над 4% от своята солидна загуба на валутните пазари, която за последните 9 месеца от март насам достигна 17% и по-този начин успя да се оттласне от 15 месечни дъна. В основата на това възходящо движение на долара бяха.

серията силни икономически данни от САЩ

които дадоха основание да се смята, че американската икономика се намира в по-силен процес на възстановяване от другите индустриално развити икономики (тези на Еврозоната, Великобритания и Япония). Изненадващото съкращаване на „само" 11 хил. работни места през ноември (най-добрите данни от две години насам) и солидното покачване на продажбите на дребно през есенните месеци (за ноември те дори отбелязаха първия ръст на годишна база с 1.9% г./г. от август 2008 г. насам) бяха „стартовият спусък" за рязкото поскъпване на долара в последните седмици на изминалата година. Сигналите за начална „експанзия" в промишления и сектора на услугите, подобрението на потребителското доверие и не на последно място „съживяването" на жилищния сектор бяха допълнителни индикатори, които доведоха до промяна в оценката на участниците на финансовите пазари относно бъдещата лихвена политика на Федералния резерв. Именно прогнозите за задържане на рекордно ниската, почти нулева лихва на ФЕД за „разширен период" от време бяха в основата на обезценката на долара на валутните пазари през голяма част от 2009 г., тъй като инвеститорите заемаха „евтин" доларов ресурс, за да финансират по-рискови, но и по-доходни финансови активи, като акции на фондовите пазари, фючърси на пазарите на суровини и по-високолихвени валути като австралийския и новозеландския долар. Това „вкара" за доста месеци пазарите в порочния кръг: относително добри икономически данни в световен план - покачване на т.н. риск-апетит - повишение на акциите, цените на петрола, златото и другите метали - поредна обезценка на долара - ново повишение на по-рисковите активи - нов спад на долара и т.н. В същото време икономически данни, идващи от Еврозоната, показваха по-добро темпо на икономическо възстановяване от тежката рецесия (след като доста изненадващо още през второто тримесечие Еврозоната показа растеж на БВП спрямо първото тримесечие, който се затвърди и през третото), което беше в подкрепа за еврото и помогна за неговото поскъпване до 15 месечен връх в края на ноември към 1.5140/45 долара.

Цената на златото се изстреля до рекорден исторически връх

от 1226 д. за тройунция, а лекият суров петрол на Nymex достигна едногодишен връх в 82 д. за барел.

И когато „доларофобията" достигна своя пик в средата на есента, последва рязко обръщане на тази тенденция и масирана ликвидация на късите доларови позиции. Първоначалният повод за тази смяна на нагласите дойде след разгорялата се т.н. „Дубайска дългова криза", когато фондът Dubai World и негови поделения се оказаха в неплатежоспособност и поиска разсрочване на своите задължения към кредиторите. Макар, че ставаше въпрос за „едва" 40-50 млрд.долара, това доведе до първото по-сериозно покачване на напрежението на финансовите пазари от фалита на банката Lehman Brothers преди година и до първа по-солидна вълна на ликвидиране на къси доларови позиции, тъй като новината съвпадна с тънката и неликвидна търговия около Деня на Благодарността в САЩ в края на ноември. За няколко дена сякаш Дубайската кризата затихна, но последва нова, доста по-сериозна дългова криза след понижения кредитен рейтинг на Гърция от трите водещи рейтингови агенции и това доведе до „капитулиране" на еврото на валутните пазари и до старта на неговата рязка обезценка спрямо долара. Само в рамките на декември, еврото загуби 9 цента и от 1.5140/45 върхове, EUR/USD се обезцени до тримесечно дъно към 1.4200 долара. Основен мотив за понижения суверен рейтинг на Гърция беше опасното покачване на бюджетния дефицит за 2009 г. към 12.7% от БВП и скокът на държавния дълъг на 113% от БВП на страната. Подобни

дългови проблеми са надвиснали и над други от т.н."периферни" икономики в Еврозоната

(Ирландия, Испания и Португалия) и тази тема вероятно ще остане водеща за глобалните финансови пазари и през следващата година. В даден момент през 2010 г., ЕЦБ ще започне да изтегля т.н. стимулиращ мерки и това понижение на рейтинга на Гърция може да премахне възможността гръцките държавни облигации да се използват като гаранция от страна на гръцките търговски банки при получаването на свеж ресурс от Централната банка на Еврозоната.

„Гръцката дългова криза" съвпадна по време със серията силни икономически данни от САЩ, които доведоха до очаквания за по-скорошно начало на повишение на лихвите от страна на ФЕД (още към средната на 2010 г.?). Това, както и наближаващият край на годината „мултиплицира" ефекта от резкият спад на EUR/USD с 9 цента и доведе до рязка промяна в очакванията на редица анализатори относно поведението на двете най-ликвидни валути през новата година. Все по-често се чуват призиви за по-нататъшна обезценка на еврото в средносрочен план към 1.4050/00 и дори към 1.3800/1.3700 - важните нива на подкрепа.

Завишените очаквания за икономическия растеж отвъд Океана в края на 2009 г. - началото на 2010 г. доведоха до рязко повишение и на доходността на американските държавни облигации (т.н. US Treasuries), като точно преди Коледа, доходността на 10 г. книжа се качи до 3.80% - най-високите нива от август месец насам (след като до преди дни доходността им беше малко над 3.20%). Това беше допълнителен „бонус" за долара на валутните пазари преди края на годината и помогна за неговия отскок и спрямо йената към 92.00 нивото, след като в края на ноември USD/JPY беше достигнал ново 14 годишно дъно в 84.81 йени. Въпреки това общо и доста „драматично" поскъпване на американската валута през декември, все още има доста неизвестни около неговото поведение през новата година. Голяма част от възходящото движение на „зелените пари" в последните седмици се дължеше на процеса на ликвидиране на прекалено къси доларови позиции от страна на редица инвеститори и фондове в края на годината, което промени силната обратна зависимост между риск-апетита на фондовите пазари и долара (при покачващ се риск-апетит на пазарите на акции през голяма част от годината долара падаше и обратното). Това се дължеше на връщането на пазарите към „нормалната" от фундаментална гледна точка зависимост: добри икономически данни от САЩ - покачващи се лихвени очаквания - покачващ се долар. Поради това, още в началото на януари вниманието ще бъде приковано върху важните декемврийски данни за пазара на труда в САЩ и дали при нови добри данни ще продължи поскъпването на долара (въпреки растящия риск-апетит). Или инвеститорите, които ликвидираха своите къси долари позиции преди края на 2009 г., отново ще започнат (макар и по-предпазливо) да използват долара като все още „евтина" (нисколихвена) валута за вложения в по-доходни активи.

В началото на следващата година

с повишено внимание ще продължат да се следят и „дълговата сага" с Гърция и Dubai World, и дали негативните последици от глобалната кредитна криза няма да намерят нови отражения, и най-вече риска от разпространяване на проблемите с огромния натрупан дълг върху другите страни от Еврозоната. Това ще остане потенциално негативен фактор за еврото на валутните пазари, като новината точно преди Коледа за гласувания бюджет на Гърция за 2010 г., според който ще има свиване на дефицита до 9.1% от БВП (от 12.7% за 2009 г.), може само временно да успокои напрежението по тази тема. Не трябва да се забравя и проблема на САЩ с огромния дефицит и непрекъснатото покачване на тавана на дълга от страна на Конгреса и Сената и това може да бъде един от възпиращите фактори за по-трайно и стръмно поскъпване на долара през новата година. Ще продължи да се следи най-вече процеса на икономическо възстановяване и дали действително САЩ ще отчете прогнозирания растеж от около 1.8%  г./г. през 2010 г. на фона на очаквания растеж от едва 0.9% г./г. в Еврозоната. Голямата несигурност през новата година ще дойде от момента и степента на оттегляне на серията парични и фискални стимулиращи мерки във водещите индустриални държави и дали едни прибързани стъпки няма да забавят възходящия икономически импулс от края на 2009 година.

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo