„След като завърших магистърска степен по бизнес администрация във Великобритания, реших да се върна в България, което сега ми изглежда най-горчивия урок, който някога съм получавал. 

България е малка страна с почти никакъв потенциал за икономически растеж. Повечето работодатели са малки, с малък или въобще без никакъв опит в мениджмънта и бизнеса, което ги прави по-малко конкурентни и създава проблеми за работниците.

Олигарсите в правителството правят страната по-малко популярна. Чуждите инвеститори остават навън, а образованата работна сила се опитва да избяга от мизерията в страната.

Всички страни от ЕС са въвели ограничения спрямо българите .... ЕС се провали в България и за съжаление все още не вижда, че единственият път за борба с корупцията е изтриване на бариерите пред свободното движение на хора в ЕС.

Не бих препоръчал на никой български студент, завършващ в ЕС или други чужди страни, да се връща в България. Българските работници не могат да работят в повечето държави от ЕС, но по-добре е да се работи нелегално, или да се отиде в Канада, дори Африка, отколкото да се върнеш отново в България.

В България е трудно даже да се оцелее ... Стана ясно, че българите не са добре дошли в Западна Европа, но в България те не могат да живеят сносно .

За да го илюстрирам: работех за ... (име на банка) след като завърших с отличие Университета в Уелс. Това бе единственото предложение за работа, което получих за три месеца.

В България никой не го е грижа какво умееш, тъй като е по-важно кого познаваш. Започнах да работя за по-малко от 300 британски паунда месечно, с които в София е много трудно да се оцелее. В добавка към това, бизнесът в България работи с остарели методи и високата безработица позволява на необразовани мениджъри да се разпореждат.

По добре да работиш като носач на плодове или шофьор на такси за няколко години и да започнеш живота си отначало, вместо да се връщаш в България".

По отношение писмото на огорчения млад човек няма да се изказвам. Търсейки повече във форумите, прочетох, че г-н Вушков си е намерил работа в СИТИ Банк Лондон.

Но не мога да премълча, че речите за овладяване на инфлацията, опасност от ръст на работните заплати, преговори с работодателските организации, привличане на външни инвестиции, бюджетни приоритети и т.н., с които управляващата коалиция иска да ни убеди, че води икономическа политика, са лишени от главния, основния и най-важен компонент на една прогресивна икономическа политика: грижа за създаване и задържане на световно конкурентни трудови ресурси.

В мен се затвърждава впечатлението, че икономическите копчета, виновни за отпъждане на творческия потенциал на нацията, се натискат умишлено.