Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор,доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Самодоволният премиер видимо се забавляваше, когато жонглирайки май­сторски с истината усещаше удивлението в очите на електората по същия начин, както зрителят удивено следи илюзиониста на сцената, въпреки че не вярва на случващото се, но и не може да си обясни как се формира илюзията.  

Покрай всичко друго, което премиерът успя да научи през тези дълги четири години на своето управление, е и манипулирането с истината.

Да проследим примери:

1.Финансовата криза у нас е привнесена

Истина е, че световната финансова криза стартира в САЩ, но у нас назря­ваха напрежения, които рано или късно щяха да избият в криза. Нима за настъпилата рецесия в строителството и в операциите с недвижимости са виновни банкерите отвъд океана? Нима уродливите бетонни джунгли, с които се на­пъл­ниха курортните ни комплекси и къде ли още не, са допуснати от алчните отвъд­океански капиталисти? Кой издаваше разрешения за всякакъв вид заменки и строи­телство, като правило на и отвъд границата на законността и почти винаги с коруп­ционен привкус? Американците ли ни лепнаха етикет за най-корумпираната държава в ЕС през 2008 г.? Някой чуждоземец ли е виновен за разпада на "Кремиковци" и за скапващите се железници? Коя е причината за масовото фалиране на животновъдния сектор?

Публична тайна е, че за всичките тези дълги четири години покупко-про­даж­бите на недвижимости се извършваха по пазарни цени, но се декларираха по фиктивни, десеторно по-ниски цени, и платените данъци бяха десеторно по-ниски. Това беззаконие стимулираше спекулациите с недвижимости и облагодетелстваше изпирането на пари. Нима глобализацията ще трябва да се вини за това? Когато все пак се стигна до оценка на притежаваното от набързо изникналите богаташи иму­щество, оказва се, че всичко купено е законно оформено по смешно ниски цени и няма формални несъответствия за санкциониране. Пито - платено.

Оттеглянето на чуждестранните инвеститори е факт, който също се припис­ва на чуждоземната финансова криза. А нима спирането на европейските грантове е следствие от лошата финансова криза? Чуждестранните инвеститори проя­вяват въздържаност включително и поради набъбващото напрежение в отноше­ния­та ни с ЕС.

Вътрешните причини за финансовата криза у нас не са по вкуса на пре­мие­ра.

2. Правителството успя да осигури стабилни и високи темпове на иконо­ми­чески растеж
Истина е, че през последните пет години се поддържа средногодишен темп на при­раст на БВП повече от 6%. Оценката за интензивността на икономическата ди­на­мика обаче почива върху сравнителната съпоставка. Таблица 1

Темп на прираст на БВП

(проценти)

Източник: World Economic Situation and Prospects 2009. UN, NY, 2009, Table A.1

В Таблица 1 са представени темповете на прираст на БВП на новоприетите в ЕС 10 страни от ЦИЕ (ЕС-10) за 2005-2007 г. Средният темп на прираст за всички страни за указания период е 6,9%, докато у нас той е 6,2%. Единствено в началната за правителствения мандат 2005 г. темпът на прираст у нас е близък до средния за региона, а след това изостава. В надбягването на новоприетите в ЕС страни от бившия социалистически лагер по икономическа експанзия нашата страна се нарежда във втората половина.

3.      Правителството създаде условия за висока инвестиционна активност

Истина е, че през последните години у нас се поддържа високо (дори прека­лено високо) равнище на инвестиционна активност. Това, което премиерът премъл­чава, е ниската ефективност на натрупването и причините за това.

В Таблица 2 е представена нормата на капиталообразуване (натрупване) в основни фондове (Gross Fixed Capital Formation) за ЕС-10. В последната колона на Таблица 2 е пресметната средната прирастна капиталоемкост за периода, която да­ва представа какво натрупване е необходимо за осигуряване на един процент при­раст на БВП. Ние се намираме в горния край на скáлата, т.е. нашата икономика изисква повече инвестиции за осигуряване на един процент прираст на БВП. Стра­ните, които ни изпреварват в тази негативна класация, са Унгария (която не успя да приложи адекватна политика) и Словения.

Нещата приемат по релефни очертания, когато се пресметне общата фак­тор­на производителност - през 2005 г. внедряваният научно-технически прогрес оси­гурява прираст на БВП от 4 процентни пункта, докато през последните две години това влияние намалява двойно! През годините на т.нар. социалистическо строи­тел­ство у нас подобен тип развитие бе прието да се нарича екстензивно - прирастът на БВП се реализира чрез въвличане на все повече и повече ресурси, а не чрез увели­ча­ване на ефективността на тяхното използване.

Таблица 2

Норма на капиталообразуване (натрупване) в основни фондове

(проценти)

Източник: Eurostat ;

Причина за подобен тип неблагоприятен икономически растеж, който е пред­поставка за възникване на икономически напрежения, е насочването на мате­риалните и финансови ресурси в сектори, които не произвеждат нов БВП. В са­раи­те на А.Доган например са замразени милиони, а възвръщаемостта им е нулева. Под­държаните институционални неуредици и изобилието от криминално-коруп­ци­онни практики правят възможна подобна неефективност.

Истина е, че преките чуждестранни инвестиции у нас за 2006-2008 г. са поч­ти 18 млрд.EUR, докато за 1990-2005 г. са 13 млрд.EUR. Но няма нито един привлечен стратегически инвеститор! Прирастът на чуждестранните инвестиции е следствие от членството ни в ЕС, а присвояването на заслугата за членството в ЕС от текущото правителство е най-малкото арогантно.

4.      Правителството осигури висок и стабилен размер на брутните валут­ни резерви (БВР)

В т.нар. "План на правителството за икономическа стабилност и напредък през 2009 г.", т.е. план Станишев , избирателно се привежда размер на БВР към края на м. ноември 2008 г. от "... безпрецедентните 28 млрд.лв.", което е исти­на. Един месец по-късно обаче БВР са вече 24.9 млрд.лв.! Премиерът иронично поучава, че спадът на БВР се дължи на освобождаването на задължителни минимални резерви на търговските банки. Това обяснява само половината от срива на БВР, а къде е отишла другата половина? В края на ноември търговските банки поддържат резерви от 3,9 млрд.лв. в БНБ в чуждестранна валута (EUR), а в края на декември те са 2,4 млрд.лв. И нито дума за нетно продадените от БНБ за периода октомври 2008 - януари 2009  близо 1,4 млрд.EUR.

В теорията се приема като оценка на величината на БВР отношението с вно­са на стоки и нефакторни услуги (изразен в месеци). В съот­ветствие с официалната информация на БНБ през 2004 г. БВР покриват 6 месеца внос, а през 2008 г. - 5,3 месеца, т.е. отчита се относително на­ма­ление на БВР!

5.      В съответствие с европейската практика решение за финансовата криза е активното участие на държавата с финансови инжекции във всички сфери на социално-икономическия живот

Истина е, че правителствата на водещите развити страни се ангажираха с финансово подпомагане на изпадналите в беда икономически сектори. Тази роля на държавата е много повече като кредитор от последна инстанция, отколкото като пряк донор. Социалистическо ни правителство обаче го приема като разширяване на икономическата ангажираност на държавата. Засилването на регулиращата функция на държавата у нас се приравнява на обсебване на икономически дейности от държавата, а не на усъвършенствуване на правилата на играта и на формиране на рамките за упражняване на икономическа дейност.

Правителството би следвало да се поучи от многогодишното общуване с МВФ. В чл.1 на Устава на МВФ са йерархично подредени шест цели на МВФ и финансовото подпомагане на закъсалите страни се появява едва на пето място, т.е. преди да се стигне до финансиране трябва да се извършат много други дейности за въвеждането на ред и порядък в държавата. За да не се просмукат отделените средства в рехавите корупционни пясъци. Но прякото пристъпване към раздаване на пари е много по-ефектно, макар и не ефективно.

В допълнение Сметната палата е редно да се самосезира за проверка на законосъобразността на дискреционното използване на фискалния резерв по решение на правителството. В чл.3, ал. 3 на Закона за устройството на държавния бюджет е записано, че "Излишъкът по държавния бюджет се използва за погасяване на дългове или се предвижда като резерв за неотложни непредвидени разходи".

Свидетели сме как неудържимите корупционни мераци на управленския елит постоянно се охлаждат от ЕС. Можем само да гадаем до къде щяхме да стигнем, ако го нямаше надзора на ЕС.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo